Monday, 19 August 2019

Радкината къща - Копривщица




Копривщица зе мен винаги ще си остане един необикновен и много специален град. Няма да забравя първото ни посещение с Алекс през един август преди няколко години. Беше едно от онези спонтанни решения, които те подтикват да се отправиш на малко приключение и които винаги ти носят много вдъхновение и зареждащи емоции. Беше едно и от първите ни пътувания с влак. От тогава сме обикаляли каменистите улички на възрожденския град и в пек и в лед. Виждали сме приказните зимни картини, в които къщичките са покрити с пухкав сняг, докато във въздуха се носи миризмата на дървата в камината. Усещали сме и свежия полъх през пролетните и летните месеци, и сме вдишвали аромата и красотата на зелените гори. И някак си естествено се превърна в любима дестинация, към която се отправяме всеки път, когато искаме да се поптопим в нейната магия .  


Повторихме традицията да посетим града отново и този август около празника на Успение Богородично. През онзи ден бавно изкачвахме стъпалата водещи към паметника на Георги Бенковски-"конникът с наметало", както го нарича Алекс, "с много здрав и мускулест кон". "А дали може да лети?" ще ми зададе въпроса малко по-късно, докато изучава големия монумент с почуда и интерес. В онзи момент обаче бяхме в търсене на нещо друго. Имахме мисия да намерим една къща за гости - Радкината къща, която беше привлякла интересът ми в интернет. Държах GPS-ът и се опитвах да се ориентирам накъде да поемем от тук нататък. Бяхме дошли на екскурзия за деня, но решихме, че ако намерим подходящо място можем да пренощуваме. В онзи ден не само, че намерихме къде да останем, но и попаднахме на къща за гости, която мигновенно ни стана любима.


Обиколили сме къщи в почти всички точки на града. Истината е, че всички са уютни, добре поддържани, направени са в духа на възрожденския стил и предлагат зеленина, спокойствие и гостоприемство. От всяка една имаме чудесни спомени и сме прекарали незабравими мигове, но един балкон с невероятна гледка беше това, което ме накара да се отправим точно към тази част на града, където не бяхме идвали досега.



С упътване от страна на домакините на къщата, скоро се намирахме в голям, зелен и идеално поддържан двор, на не много голяма, но много уютна къща. Децата се затичаха към малкия трамплин, който се намираше там, а аз с ентусиазъм се оглеждах в пространството, където щяхме да прекараме остатъка от времето си тук. Качихме се в стаята с мечтания изглед и балкон и знаех, че това е място на което ще искам да се връщам отново и отново. Освен всичко необходимо за удобен престой, къщата предлагаше тишина, уединение и голяма доза романтика.



Първото нещо, за което винаги питам когато ни търся място е дали разполагат с бебешка кошарка. Гергана, която ни посрещна с голяма усмивка, ни настани в стаята и веднага се зае с разгъването на кошарката за Себастиан. След това ни показа кухнята и общото пространство. Сподели, че не сме попадали на тяхната къща досега, защото я отдават отскоро.
Освен с трамплин за децата и пространство, в което да тичат на воля, дворът разполага и с барбекю, голама маса и навес за хапване навън. Това което много ме впечатли беше и закритото общо пространство с кухня и трапезария. Кухнята е чиста и подредена и оборудвана с абсолютно всичко необходимо за проготвяне на храна. Има всякаква автентична българска посуда, което прави атмосферата още по-приятна. Удоволствието да изпиеш кафето си сутрин гледайки планината и отпивайки от глинената чаша наистина е несравнимо.


Явно успяхме да предадем очаровението си от къщата, защото майка ми изяви желание да зеведем и нея. Толкова голямо, че само седмица по-късно се върнахме отново, стояхме пак на онзи балкон и този път заедно се възхищавахме на приказната гледка, хармонията и величието на природата.




Срещнахме и още хора открили прекрасната къща, а съм сигурна и, че броят им ще се увеличава. Щастлива съм, че я намерихме, нашата мечтана и вече любима къща за гости в Копривщица.