Thursday, 1 August 2019

Да заобичаш себе си




До 27-годишна възраст никога не се бях чувствала комфортно в кожата си. Помня, че още в детската градина за първи път имах сериозни прояви на неприемане на себе си. Трябваше да нося любимите си дрехи, с които се чувствах красива и косата ми да бъде съвършено пригладена и в абсолютна геометрия, за да отида с настроение. Иначе плач, сълзи и лош ден. 

Нещата не се промениха и по-нататък в училище. Гледах се в огледалото и намирах само несъвършенства. А съучениците ми не правеха нещата по-добри, защото бяхме навлязли в периодът на подигравките. "Носът ти е голям, дебела си, еди какво си". Не попадах само аз под тази обсада, но помня, че наистина се ядосвах. Мислех си как някой ще ме хареса, когато изглеждам така? Нямам перфектна кожа, съвършено лице, идеални  мерки. Всекидневно се убеждавах, че мен никой не може да ме хареса, защото винаги ще има някой по-добър. А пропусках да видя най-важното, себе си за това, което съм, с всичко правилно и не, с всички несъвършенства, това бях аз. Но какво разбирах тогава?

Поех си глътка свеж въздух в гимназията. За едно лято сякаш се преобразих. Тялото ми доби друга форма, издължих се и се вталих. Започнах да изправям косата си, стана дълга и гладка. Промених и гардероба си. След година преоткрих и грима. Започнах да се чувствам красива, но само екипирана с грим, прическа и дрехи, които харесвам. Липсваше ли някое от тях, отново не заслужавах, не бях достатъчно добра. Години по-късно продължих в същото направление, дори и не на толкова интензивни обороти. Докато не започнах да преживява вътрешна трансформация и промяна.

Месец ме дели от навършване на 28 години, лежа в леглото, ям плодове, галя корема си, мисля си за преходността и в главата ми нахлува прозрение: Аз се чувствам комфортно в тялото си. От месец не съм слагала никакъв грим на лицето си и това всъщност е най-дългият период за последните над 10 години. Не съм изправяла или къдрила косата си. Не съм обновявала драстично гардероба си, но и никога не съм се чувствала по-добре в кожата си.
Новият ми грим са свежото лице, усмивката, очите пълни с живот, косата ми заела естествена форма, дрехата, която най-добре отразява настроението ми. Нямам желание да крия нищо под маската на фон дьо тен или да прекарвам час в оформяне на косата. И нищо от това не ми липсва, защото осъзнах, че нищо от това не ме определя.

Това, което оставя отпечатък върху мен и ме кара да се чувствам истински красива са хубавите емоции, пълноценния сън, вкусната храна и смехът. Да правя нещата, които обичам, да прекарвам време с любимите си хора, да се наслаждавам на живота. Това ме кара да се чувствам истински красива. И истината е, че прекарвам все по-малко време пред огледалото.

Все още стилната дреха, хубавият аромат, ефектният аксесоар или бижу определено ме вдъхновяват и намират място в живота ми, но вече... Не ме определят. Защото аз съм това, което показвам навън и то не е предмет, а дух. Така заобичах себе си и тялото си, влязох в най-силния любовен съюз, от който май не искам да излизам. И както винаги всичко започна с едно пътешествие вътре в мен, такова, което едва сега започва.



Follow on Bloglovin