Sunday, 21 July 2019

Първото ни море и какво друго изживяхме за първи път?


Тази година морето беше много вълнуващо за нас, защото беше изпълнено с много първи пъти. Беше първото на Алекс и Себастиан заедно. Себастиан влезе за първи път в басейн, за първи път се докосна до пясъка и чу вълните на морето. Вкуси пясъка и солената вода. Направихме първия си пясъчен замък. По-скоро аз и Алекс докато пазехме Себастиан да не мине през него като валяк.






Разходохме се из Несебър и Себастиан отново ме изненада с вкусовите си рецептори и любовта към всичко за ядене, опитвайки с голямо желание арабска салата.
За пореден път се убедихме колко е трудно да си харесаш заведение предвид това, че само аз харесвам морска храна и може би бяхме пълни шестици с избор на салати, таратор и пърленки в ресторант с морска гледка и мирис на риби и море, но пък гледката си заслужаваше.




Пътувахме 7 часа в автобус, защото сме приключенци и пътят наистина мина като на магия. Трябва да призная, че заслуга за това имаха и пътниците, които проявиха голямо разбиране и се разминахме само с няколко лоши погледа от типа: Е няма ли да се свърши с това мрънкане вече?!

Ако върнем лентата назад не е напълно първото ни море заедно, в този състав, защото докато бях бременна пак бяхме на същото място - Равда и тогава за първи път опитах рибена супа. Някой може ли да повярва, че след това изпаднах в ужас, защото осъзнах, че не е добра идея да ям морска храна в това състояние? Аз не можех..




Първото ни море с доста рязко променящо се и на моменти лошо време, но дори и някои супер студени сутрини, слънцето намираше път да изгрее, да ни стопли, и успяхме да изживеем максимално емоцията от почивката.



Изкарахме и един дъждовен ден, в който трябваше да проявим цялата си креативност и въображение, за да се забавляваме на закрито и за предпочитане без да разрушим хотела.


Направих първата си йога на плажа и определено е прекрасно изживяване. Колко много райски кътчета могат да се посетят и усетят именно чрез практиката там? Със сигурност много.


Алекс си сътвори нов любим сандвич, който всяка сутрин хапваше с голямо желание и на въпроса: "Харесва ли ти мами?" просто правех изкривена гримаса, опитвайки се да докарам някаква усмивка и звук: "Мммм..." Сандвичът беше от кашкавал, шунка масло и... конфитюр.



Себастиан спа за първи път на плажа. Научи се да пие от сламка, да дели с Алекс и да казва браво пляскайки с ръце. Да кажем, че постоянно си намираше причини да каже браво за нещо и предимно аплодираше себе си-за изхвърлени в кофата памперс, за стъпването в морето, че си е прибрал нещата в чантата... Малко-голямо момче. :)




Алекс преживя едно от първите си по-екстремни изживявания качвайки се на бънджи. Е, не слезе толкова ентусиазиран, колкото се качи, но беше първи опит. Направи опит и да плува сам в морето. Справи се страхотно.








Аз дадох обет за мълчание за 24 часа - едно изключително изненадващо, лично и силно преживяване, което дойде в най-малко подходящия момент, но всъщност и много навреме. Предизвикателство както за мен, така и за хората около мен. За него ще ви разкажа в отделен пост.




Пътуването ни наистина беше вълшебно, не само защото Алекс и Себастиан изживява първото си море заедно, но и защото имахме възможност наистина да паузираме, да се откъснем от установения ред в ежедневието и наистина да се насладим на всеки миг заедно. Беше специално, беше вдъхновяващо, осмислящо и изпълващо. И не исках да свършва. Ще запомня всеки миг.