Saturday, 8 June 2019

Синдромът "лош родител"





Всички в някакъв етап от живота си като родители сме се чувствали лоши, направо може би и зли. Чувствали сме се объркани, безпомощни, пренатоварени, на ръба да изгубим всякакъв баланс. Какво да правим когато детето изпадне в състояние на обществено място, какво да правим когато главата ни ще експлодира от всякакви задачи, а децата ни искат единствено и само нашето внимание. Имат нужда от нас, а ние от няколко дни някъде в колиба на върха на някоя планина. Да усетим тишината, да чуем по-ясно мислите си, да се върнем към себе си. Какво ше си кажат хората? Как ще ме погледнат, какъв родител ще съм?



Беше около един 8-ми март, когато стоях на касата в един магазин и бях на косъм да се разплача, защото нищо не вървеше, а в погледа на хората около мен се четеше съжаление. Плачещо бебе в количката, мрънкащо по-голямо дете готово да се тросне на пода в изблик на емоция, и ураган от мисли в главата ми как по-бързо просто да изчезнем от навалицата и да скрия срама от челото си с надпис „лоша майка“.

Мина време от тогава и много моменти, в които съм била и „лоша“ и „добра“, и „любяща“ и „студена“, „строга“ и „мека“, „раздаваща се“ и „страшно уморена“. Всички тези лица, които са нормални за всяко едно човешко същество, но не и когато си родител. Когато си родител сякаш трябва да знаеш отговора на всичко, да реагираш по най-добрия начин всеки път, да владееш нервите си, усмивката да не слиза от лицето ти, да успяваш да жонглираш с всичко възможно в живота си – работа, семейство, приятели, задачи... И когато в един момент усещаш,че губиш почва под краката си и не всичко върви по план, започваш да се питаш „Каква майка съм аз?“, „Какво ли мислят хората за мен?“, „Разочаровам ли близките си?“.

Тези в супермаркета, когато бебето плаче в количката, а по-голямата дете още малко и ще се тръшне на земята в състояние края на света. Какво да правя когато съм на гости при приятелка и в един момент изпадна в състояние на ступор и не знам как да укротя превъзбуденото дете, което още малко и ще опустоши цялата къща? Ще ви кажа какво трябва да правим, да дишаме, и да си повтаряме, че сме просто хора. Не, светът няма да свърши и който каквото ще да си каже, защото в онзи момент когато някой цъка с език и ви гледа лошо, е не защото сте лош родител, а защото му напомняте как и тoй някога е бил в същата безпомощна ситуация. Или не е бил, но има куп други неща, с които трябва да се оправя и е много по-лесно да започне да съди другите около себе си и да прехвърля негативните емоции, отколкото да се изправи срещу тях. Не, ти не си лош родител, нито преди, нито след 8-ми март, Коледа и Великден. Ти си човек, на които му е позволено да изпитва трудности и не винаги да знае какво да прави.

Иска ми се в тези моменти да бъдем по-сърдечни един към друг и когато на улицата видим майка, която е на ръба да не започваме да съдим, а ако можем да се опитаме да помогнем и да дадем думи за кураж, да признаем един пред друг, че въпреки всичко се опитваме да дадем най-доброто от себе си. А ние като родители не е срамно да поискаме помощ, да се обърнем към някого за съвет как да намерим решение, когато се колебаем и просто не знаем какво да правим. Не е страшно. В края на деня всички се прибираме вкъщи и сваляме маската на учтивост, на добро настроение, на „нямам проблеми и всичко е наред“ и се озоваваме пред едни и същи проблеми. 

Не, няма перфектен родител, няма и лош, има родител, който понякога е забравил да се погрижи за себе си, което рефлектира и  на целия  му свят.  Не е лошо да паузира, не е лошо да остане насаме със себе си и да направи нещо, което го зарежда-пътуване, хоби, уединение... Винаги има начин и никой няма да му се сърди, и покривът на къщата няма да падне. И не, няма да бъде егоист, ще бъде някой, който знае, че за да можеш да дадеш най-доброто от себе си, първо трябва да го култивираш. Как? Като започнеш отвътре навън.