Friday, 28 June 2019

Как да намерим силата в себе си и да прeодолеем чувството на тревога?




Ще ви споделя нещо невероятно, което ми се случи. Как премахнах чувството на тревога за буквално 5 минути. Чувство, което в продължение на месеци се беше настанило трайно в тялото и душата ми и не ми даваше покой. Дойде момент на затишие, в който си мислех, че съм го изчистила и преодоляла докато причините за него не се върнаха отново и не го изпитах с пълна сила. Но тогава направих нещо и успях само за броени минути да преобърна нещата. Нещо много просто, но всъщност голямо. Как? Намерих вътрешната си сила.

Anxiety e популярен термин в съвремието ни. Може да се опише като тревога и безпокойство, вътрешно напрежение, което се отразява на цялото тяло. Човекът буквално не може да си намери място. При мен това беше отключено от връзка в живота ми. Осъзнах късно, че отношенията са активизирали процес, който бавно и постепенно е развил и накарал чувството на безпокойство да се настани дълготрайно. Когато си дадох ясна сметка вече беше късно. Беше станало навик да съм напрегната, изнервена и постоянно нащрек от незнанието какво ще се случи в следващия момент. От липсата на сигурност и доверие. Буквално свикнах да живея с чувство на притеснение в стомаха , вътрешно тялото ми постоянно беше свито. Пулсът ми се учестяваше внезапно, имах усещането, че съм листо, което трепери неистово и постоянно е подложено на резки атмосферни промени.

Когато след време обстоятелствата се промениха и спрях да бъда подложена на тези влияния, започнах да се връщам към центъра, отново можех да поема глътка въздух и да почувствам спокойствие. Безпокойството се връщаше единствено когато мислех за неща, които го провокират. До момента, в който факторите, които го предизвикваха се появиха отново. За кратко време пак изпаднах в дупката на тревогата, на неяснотата, на напрежението. Чувствах се малка и уязвима, незнаеща. Отново страдах от развоя на събитията и мислех как губя нещо, без което сякаш ще се разпадна. Тогава се случи тя, промяната.

Единственото, което трябваше да направя е да изляза от ролята на жертва и да поема отговорност за начина, по който се чувствам. Една мисъл освободи мигновено тялото ми от стреса, който сама позволявах да го завладява. Казах си: "Не искам това. Зададох си въпроса:" Искаш ли да се чувстваш опустошена всеки път след среща с миналото? Искаш ли да позволиш да падаш всеки път и да се връщаш назад, когато вече си направила крачки напред? В този момент усетих силата в себе си, в моята "хара" така нареченото място където се събира и мога да я намеря. Топката в корема ми се отпусна и и се трансформира в кълбо от енергия, леко, чисто и просветено, защото не оставях някой или нещо да решава вместо мен, направих го аз.

Реших, че не зависи от мен кой какви избори ще направи. От мен зависи да поема отговорност за начина, по който се чувствам и отказах да треперя от тревога. Вместо това си взех това, което ми принадлежи-моята сила и реших за себе си: Не искам това. Заслужавам повече-сигурност, любов и светлина. И ги нося в себе си, източникът съм аз, само трябва да се пресегна и да им дам израз.

Когато разменим ролите, променим рязко потока на мисли, започват да се случват чудеса. Нещо толкова просто, а всъщност голямо. Когато съзнателно откажем да сме в ролята на жертви и страдащи и вместо това  се изправим смело пред страховете си и им кажем:" Не.", се случва чудо. Вече можем да поемем контрол над усещанията си, изборите и състоянията, в които се намираме. Да бъдем себе си без да позволяваме външните фактори да ни дефинират. Ето така намерих силата в себе си и преодолях чувството на тревога. Ще опиташ ли и ти? 



                       

Monday, 24 June 2019

Хавайската молитва, която променя животи



Трудно е да простим. В живота ни често се случва да се срещаме и разминавае с хора, които оставят следи на огорчение в нас. Могат да бъдат наши близки, семейство, приятели, познати... 
Независимо от ситуацията, бремето на болката, гнева и горчивината е винаги тежко и ни пречи да продължим пълноценно напред.

Tuesday, 18 June 2019

Защо йогата е толкова специална?


"Човек тръгва на йога когато мръдне." Нещо в мен се разбунтува когато чух тези думи. Не защото преоткриването на йога в повечето случаи наистина не е свързано с някакъв преломен момент, а защото ми прозвуча твърде повърхностно, твърде саркастично. А вече бях стигнала до откритието, че йогата е много повече от тренд и гимнастика в модерно студио. Йогата може да заведе човек толкова надълбоко, колкото той сам пожелае да стигне. За нея няма лимити, има само разбиране и ... добър "водач" .

Ще ви разкажа как я преоткрих като духовно изживяване и свързване със себе си, доста   години след първия си досег с нея. Някога от любопитство тествах доста различни практики докато жевеех в Англия, но единственото, което ще запомня от тях бяха моментите на медитация, които предизвикваха скрити емоции да излязат на повърхността.
Тогава все още виждах йогата по-скоро като актуални класове в спортния център, отколкото като духовно извижяване. Слушах за хора, които са във възторг от нея, но не разбирах защо. Не беше моето нещо, предпочитах да прекарам 2 часа във фитнеса и да изразходвам цялата си енергия, заради адреналина, допамина и всички хормони на щастието, които съпровождаха интензивните тренировки.




Но днес не е така. Вече не чувствам фитнеса по същия начин. Нещо се промени. През едно лято попаднах на женски практики, за четирите женски архиетипа, които грабнаха вниманието ми. Нямах търпение да опитам. Попаднах на нещо коренно различно. За първи път видях йогата от друг ъгъл. Да, тези практики не бяха типични йога практики, но изцяло духовната и енергийна насоченост ме накараха да повярвам, че това е най-близкият ми досег с йогата, на който бях попадала досега. Първите пъти чувствах дискомфорт, но скоро след това се отпуснах и все повече започнах да осъзнавам, че това е "моето" нещо.

Отпускането, дишането, овладяването на тялото и енергията, осъзнатото изживяване на емоциите ме караха да се чувствам все по-добре в кожата си и да разбирам себе си, нуждите си и случващото се вътре в мен. Да осъзнавам мястото си в света, да заемам място в света и да не се страхувам от това. Да не се плаша от миналото, от бъдещето, от настоящето, а да се впускам в тях, да се уча да плувам в тях.

По сходен начин в последствие реших да опитам и нещо по-популярно като йога-виняса флоу. Въпреки, че бях ходила и преди, няколко години по-късно опитът беше тотално различен. Сякаш за първи път се докосвах истински до дълбочината и очарованието на йогата. Това не е просто гимнастика, не са шантави пози, не са мръднали хора. Ако трябва да говоря от името на всички, които съм срещала в залата, това са хора жадни за знание, за себе познание. Хора, които искат да се поставят пред предизвикателство на тялото и ума, които знаят, че всяка следваща практика ще разкрива пред тях част от въпросите и отговорите, които носят в себе си. Понякога ще  им носи дискомфорт, но и удовлетворение, мотивация и повече яснота.


Не съм сигурна обаче, че щях да изпитвам всичко това ако не бях попаднала на правилните учители, които водят практиките и които бих нарекла абсолютни "гурута". Защото всяка практика наистина би била просто гимнастика и разтягане, ако липсва човекът, който да те дръпне надълбоко, под повърхността. „Човек тръгва на йога, когато нещо в него се пропука.“ Този поглед резонира с мен. Когато нещо се пропука и е готов да поеме в себе си всичко, което пътят на търсенето ще му донесе. Когато се пропукат стените, барикадите и всички слоеве, които пречат да "пропусне" през себе си същината и светлината.   

Откакто я практикувам, за мен йогата е път към осъзнатостта, предизвикателство за тялото и ума, момент, в който да бъда до болка искрена с процесите, които се случват в мен и да не търся причините навън, а да работя с тези, които нося в себе си. Начин да концентрирам мисълта си и да видя отвъд ежедневните проблеми. Защото те отминават. Всеки конфликт, всяка негативна емоция, всеки проблем е незначителен на фона на вечността, която обитаваме. Няма нищо постоянно, няма нищо непоправимо. Има днес и сега. И понякога единственото, което е необходимо е да пуснем контрола, да се отпуснем в шавасана, да затворим очи и да отворим тези вътре в нас, които имат всички необходими отговори и могат да видят отвъд видимото.





Sunday, 16 June 2019

Ако искаш да се преродиш - отиди в Италия



Казват, че мечтите се сбъдват. Няма нищо по-вярно от това. Какво ще стане ако си пожелаеш да се "преродиш" и животът ти поднесе пътуване до Италия? Ще се окаже, че наистина няма нищо невъзможно и няколко дни на това магическо място могат да докажат това.

Saturday, 8 June 2019

Синдромът "лош родител"





Всички в някакъв етап от живота си като родители сме се чувствали лоши, направо може би и зли. Чувствали сме се объркани, безпомощни, пренатоварени, на ръба да изгубим всякакъв баланс. Какво да правим когато детето изпадне в състояние на обществено място, какво да правим когато главата ни ще експлодира от всякакви задачи, а децата ни искат единствено и само нашето внимание. Имат нужда от нас, а ние от няколко дни някъде в колиба на върха на някоя планина. Да усетим тишината, да чуем по-ясно мислите си, да се върнем към себе си. Какво ше си кажат хората? Как ще ме погледнат, какъв родител ще съм?