Tuesday, 25 September 2018

Връщане на работа след майчинство




За някои хора неделя е почивен ден, в който се излежават и се отдават на почивка, за други е обичаен работен ден. За мен е почивен от работа, но “работен” като майка. 

Събота и неделя са дните, които мога да прекарам изцяло с децата и всъщност да съчетая почивката с майчинските грижи. Бутаме количка, събираме пръчки, плачем и се смеем, учим се да си помагаме.





Преди време ви разказах какъв е животът с две деца - новородено и дете на 4 години. 9 месеца по-късно животът продължава да е все така пъстър и динамичен, но в целия микс добавих и връщането на работа. 



Върнах се обратно на работа когато Себастиан беше на 4 месеца. Рано или не, прецених, че нещата могат да се съчетаят. За щастие голям фактор изигра и това, че майка ми имаше възможност да се включи и да ми помага в грижата за бебето. 
Друг много голям плюс е разбирането, което получих на работното си място, че мога да върша доста неща и от вкъщи, което ми позволява да продължавам да прекарвам съществена част от деня си с бебето. 




Определено обаче след тръгването си на работа трябваше да се адаптирам към нов период, а именно да изляза от рутината на седенето вкъщи и носенето на пижама до обяд. Тази промяна посрещнах с “ура”, но след връщането към външния свят, социализирането и адаптирането 5 дни в седмицата да съм сред хора, осъзнах, че когато дойде събота и отново трябва да вляза “в роля” ми отнема време докато се настроя на бебешки режим. Кога ще се събуди Себастиан, в колко ще яде, в колко ще излезем на разходка, по колко пъти спи през деня и т.н. 



Излизаше, че времето, което прекарвам на работа ме отдалечава малко или много от неговата рутина и когато стане
 време да се гледаме сякаш съм забравила всичко. Свикнахме и с това и сега вече сме на етап, в който изключително много ценя дните си, в които съм само и “единствено” майка, и ги очаквам с нетърпение. За пореден път осъзнах, че времето с децата няма да се върне и искам да се опитам да му се насладя максимално. 



Също така за втори път си направих равносметка, че не мога да се отдам само на майчинство или на работа, а се чувствам най-добре когато съчетавам и двете. Адмирирам всички жени, които слушат вътрешния си глас и не правят саможертви в името на едното или другото, а правят това, което вярват, че е най-добро за тях и децата им. Дали ще бъде работа от вкъщи или дългосрочно майчинство, важното е да ни прави щастливи и пълноценни като жени и майки. А вие какво решение взехте за себе си?






  



Post a Comment