Monday, 29 January 2018

''So much wasted time''




‘’So much wasted time’’. Apparently these were the final words of a public figure who died recently at the age of 67. Those powerful and very sad words really struck me, hit me and made me think. 67 years must be a decent time to live, still must feel like a blink of an eye. 



I am “only”’ 26 but it already feels as if the years has flown by extremely fast. Then if you are lucky double or triple that age and one day you are just gone. And what if you experience the same heartbreaking realisation that let’s say half of your years were wasted for some reason? This thought is terrifying and very painful because I already know with my heart how easy it is to waste time. As human beings we are waisters. We ‘get wasted’ on both physical and mental level every day. We waste time, resources, actions, purpose for so many reasons. Can you say that wasted time is time when you haven’t done anything and the opposite, that a well spend time is when you keep yourself busy and occupied constantly? 



For me wasted time are the hours, days weeks when you have not found your center and purpose and have spent years in searching for ‘something’ more while neglecting the true blessings in your life. Of course every person has different priorities, but in the end we are beings who are looking for the same - for a safe and welcoming environment, for commitment, security, love, respect, feeling of worthiness and real purpose. Where we look for those things could be sometimes an issue. We could easily look at the wrong places, and then in 67 years time when we take our last breath to realise that ‘’so much time was wasted’’. In what and for what? Wrong people, wrong choices, wrong priorities?




All I know is that wasted time surely is not when you experience warmth, gratitude, love and happiness. Wasted time is not when you feel you are at the right place, at the right time and you wouldn’t swap it for anything. Certainly wasted time is not when you feel fulfilled and accomplished, going to bed with clear head, conscious and with the feeling of belonging. 



Of all your time in this world ,so far, how many years in total can you count as really worthy? Counting the hours and days of time not being wasted, how many years have you really lived? Do you know?


* These pictures of part of our first family photoshoot to honour the birth of Sebastian
_________________________________________________________________________________


"Толкова много пропиляно време". Наскоро прочетох тези думи казани от известен човек в последните минути от живота му. Думи, които наистина стигнаха до мен, шокираха ме и ме разтърсиха. Колко привидно "много време", но което изтича между пръстите ни с безпощадно бързи темпове. Времето на нашия живот.  Какво ли е осъзнавал той в онзи момент, нещо, което явно не е успял да усети през 67 години прекарани на земята, но което е разбрал тогава, в самия край? 

Аз съм "само" на 26, но вече усещам, че тези години са се изнизали страшно бързо. После се замислям, че ако имам късмет ще удвоя, утроя възрастта си и един ден ще съм на негово място точно преди да изчезна неусетно от света, така както съм и дошла. И какво ако в тези финални минути изпитам това смазващо прозрение, че голяма част от подареното ми време, усетя по една или друга причина - пропиляно. Тази мисъл е ужасно плашеща и болезнена, защото с цялото си сърце вече знам колко лесно е да изгубиш време. В природата ни е да пропиляваме - време, талант, ресурси, шансове подарени ни от съдбата. А, какво всъщност е пропиляното време? Това, което не сме запълнили с ангажименти до всяка минута или това, в което не сме свършили почти нищо?

За мен пропиляно време са минутите, часовете, годините, които минават в лутане без да сме намерила своя център и смисъл, време, в което търсим това което нямаме, а не оценяваме това, което имаме в живота си. Разбира се всички ние имаме различни приоритети, търсения и стремежи, но накрая винаги стигаме до момента, в които осъзнаваме, че всички имаме нужда от едно и също-да се чувстваме защитени, сигурни и възприети, да бъдем обичани и ценени, да се чувстваме полезни и удовлетворени и намерили мястото си под слънцето. Въпросът обаче е къде търсим тези неща? Защото за жалост много лесно можем да се подведем и след 67 години, когато поемаме последният си дъх да осъзнаем, че сме ги търсили на грешните места и сме "пропиляли толкова много време". Къде и за какво? На грешното място, с неправилните хора, с лошите избори?

Това, в което съм сигурна е, че пропиляно време не е това, в което се чувстваш спокоен и щастлив. Не е времето, което си прекарал на място където се чувстваш, че принадлежиш и с хора, които обичаш. Когато не би заменил моментът за нищо друго, чувстваш се удовлетворен и в хармония. Когато вечер си лягаш с ясно съзнание и съвест усещайки принадлежност и смисъл. 

Ако трябва да изчислиш животът си според моментите, в които си се чувствал така - истински жив, на колко години ще бъдеш? Колко години си живял истински?

* Снимките са част от семейната ни фотосесия, която направихме, за да отбележим раждането на Себастиан




Post a Comment