Sunday, 7 January 2018

Честит Рожден Ден Алекс!





Преди 4 години, на 7-ми януари преживях един от най-запомнящите се дни в живота ми. Най-щастливия и същевременно най-болезнен. Беше около 4 сутринта, когато се събудих, за да разбера, че моментът да посрещна първото си дете и да стана родител е настъпил. Нямаше време за релаксация, дишане и подготовка преди отиването в болница. Имаше паника и усилваща се болка, която с всяка следваща минута ме караше да си мисля, че всъщност нямам грам подготовка за това, през което ще трябва да премина. Още помня лицето на невероятната акушерка, която стискаше ръката ми и със искрено съчувствие се опитваше да ми обясни, че няма как да получа упойката, за която така отчаяно молех в кратките паузи на затишие между контракциите. Благодаря и за топлината, подкрепата, куража и това, че успя да издържи на виковете, с които оглушавах отделението.


След няколко часа, през които си мислех, че няма да издържа и че това е краят, и всевъзможните усилия на всички присъстващи, влизащи и излизащи лекари, сложих подписа си върху документ, с които се съгласявах раждане да се случи, но не както беше планирано и по естествен път. За щастие не изпитах страх или негативни емоции, а само облекчение, че цялата одисея скоро ще приключи. След още по-внимателно и изключително отношение на целия екип, упойката беше сложена и начало на операцията дадена. От този момент нататък изпитвах само спокойствие и увереност, че всичко ще бъде наред. Бях в сигурни ръце, около мен бяха любими хора, и скоро щях да приветствам нов живот. Последва плач, радостни възклицания от екипа, усмивки и думите честито. След малко до лицето ми се намираше най-сериозното изражение, което бебе можеше да носи, а когато протегнах ръката си и докоснах бузата му, усетих най-меката, нежна и кадифена кожа на света. Така се появи Алекзандър, който дойде в прегръдките ми и повече не ги напусна.




4 години по-късно пред мен вече е сторйно, усмихнато, енергично и жизнерадостно дете, което ме дарява с щастие, любов и усмивки всеки ден. Непрестанно се измуявам на малкия-голям човек, който сякаш се появи в живота ми, за да ме научи на най-чистата, светла и безпрекословна форма на любов. В детските очи са събрани цялата обич, добрина и мъдрост на вселената, от които мога да черпя и, за които не спирам да се благодаря. Благодаря ти Алекс, за любовта и разбирането, с които ме даряваш, за спокойствието , което ми даваш, за безграничната ти добрина към семейството и света. За това, че винаги казваш неща, с които ме вдъхновяваш, замисляш, усмихваш и сгряваш. Благодаря ти, че си в живота ми, че изпълваш сърцето ми с гордост и безкрайна нежност и любов. Ти ме правиш по-добър човек, носиш ми и ме обсипваш със светлина. От няколко седмици вече си в ролята и на по-голям батко. Не мога и да мечтая за по-грижовно и отговорно дете от теб и съм убедена, че ще бъдеш страхотен пример и опора за своето братче Себастиан. Обичам ви! Честит Рожден Ден!




Post a Comment