Tuesday, 14 November 2017

Второ раждане, а се притеснявам като за първо! Защо?



Обратно на очакването, че щом вече съм минала веднъж през бременност, раждане и първи стъпки в майчинството, втория път вече няма да го мисля, имам чувството, че го мисля повече и от преди! Изживявайки всичко не за първи, а за втори път не ме прави по-спокойна. Може би по-подготвена да, защото знам какво да очаквам, но въпреки всичко тръпката на майчинството ме е обзела отново и сякаш изживявам много от нещата като за първи път. Вълнувам се, радвам се и … се притеснявам. Защо?


Двете ми бременности протекоха сравнително еднакво с изключение на това, че през втората имах малки усложнения в началото. Неразположението през първия триместър беше сходно, след него последваха спокойни месеци, през които коремът си растеше. Разликата е, че този път се чувствам по-подвижна . Кое ме притеснява тогава? Две неща: това, че първото ми раждане беше трудно и не остави хубави спомени в мен и това, че за първи път ще родя в България.

Както знаете първото ми раждане се случи в Англия. Там завърших, прекарах бременноста си, родих и живяхме през първите 6 месеца от живота на Алекс. Ако сега все още живеех там щях да знам много добре какво ме очаква. Само че, нещата тук и там са доста различни и за жалост вместо да се чувствам по-спокойна, защото съм “в къщи” е точно обратното, чувствам се по-притеснена. Как стана така, че да гледам с носталгия по бременеенето и раждането си в Англия?

Първата и най-естествена причина за драматичната разлика е в устройството на здравната система. Разбира се, става въпрос и за различни култури и възприятия. След вече 8 месеца, през които следя бременноста си тук, мога да кажа, че там нещата бяха далеч по-уредени и улеснени, докато тук има доза чувство на несигурност, неуредици и хаос. Докато в Англия след първия преглед на бременната жена я изпращат с безплатни витамини, листовки и листче с датата и часа на следващия преглед, тук те изпращат с рецепта за близката аптека и главоболия.

След това се започва с направленията и чуденето кое се покрива и кое не от здравната каса, за която плащаш чинно всеки месец. Накрая се оказва, че тя покрива тук там, но не и всичко и че вместо да си причиняваш стреса от ваденето на направление за всяко изследване е по-добре просто да си платиш някъде така наречения “пакет за следене на бременноста”, който включва всичко (почти). Но с това главоболията не спират.  Започва се с трескавото мислене при КОЙ доктор да се следиш. Тук се намесват роднини, съседи, колеги, приятели, познати, които стрелят на посоки всевъзможни имена на курифеи в областта.

В Англия през цялата бременност не ми се наложи да мисля нито веднъж при кой лекар да си запазя час, дали ще мога да си позволя някое изследване или дали този, който ме преглежда го е грижа или си разбира от работата. Всичко е максимално опростено. И всеки път продължаваш да напускаш кабинета с нови пакети за безплатни бебешки принадлежности, купони за мляко, плодове и зеленчуци и други малки поощрения от държавата, с които все пак те карат да се чувстваш, че държавата не ти е враг и не те наказва за това, че искаш да имаш дете, а напротив-поощрява те.

Истинската драма обаче настъпва, когато деветия месец вече чука на вратата и трябва да си решил къде ще родиш. До скоро не осъзнавах, че всъщност ще ми се наложи да взема такова решение и, че мога да избирам от над 10 болници. За справка, първия път знаех къде ще родя без да се замислям, защото болницата беше една-най-близката. В България обаче мога да избирам от цял каталог. А, каква беше изненадата ми, когато взимайки си болничния лист, жената на гишето едва не припадна като разбра, че не съм избрала екип и нямам лекар, който ще ме изражда. Личен лекар, мой собствен, който да ме изражда. Тогава се запознах и с термина “избор на екип”. Кой и защо е казал, че трябва да се избира екип? Това го знаем само ние в България, а по какъв критерии си избираш лекар, когато никога не си ги чувал и виждал, това пак си остава мистерия. Все пак бях успокоена, че няма да съм дискриминирана, ако се оставя на “случайността” и ме изроди лекарят на смяна, но това предстои да се разбере.

Тези преживявания обаче ме накараха да предприема нещо, за да разбера максимално добре как работят родилните отделения в страната ми, реших да посетя няколко дни на отворените врати и да резюмирам опита си. Първите болници, които посетих бяха Софиямед и Шейново. Какво научих там ще ви разкажа в следващия пост.



     

Post a Comment