Monday, 20 November 2017

Дни на отворените врати в родилни отделения Част 1





Както вече ви разказах в този пост, предстои ми да родя за втори пъти, но вместо да съм по-спокойна, защото вече веднъж съм минала през това, се притеснявам повече. Основната причина е, че първият път родих в Англия, а сега ми предстои да родя в България. Две различни култури, две различни социални и здравни системи, много различни възприятия и разбирания как трябва да се случат нещата. За да разбера по-подробно какви са вариантите тук и как процедират в родилните отделения, реших да посетя дни на отворените врати, Започнах с две софийски болници-една частна и една държавна. Ето какво се случи.



УМБАЛ Софиямед



Първо посетих АГ-отделението в частна болница Sofia Med. Дни на отворените врати се провеждат всяка сряда между 13 и 16 ч. Въпреки, че записване и телефони за контакти не са упоменати на уебсйта,  преди уречения ден се опитвам да се свържа с тях за всеки случай. Това обаче се оказва мисия невъзможна. Всички линии са заети, а след кратка мелодия, обаждането автоматично приключва. Не смятам да въртя цял ден, а направо решавам да посетя болницата. Влизам в модерна и доста оживена сграда, от регистратурата ме насочват към втория етаж. Там звъня на звънеца за АГ отделението и медицинска сестра скоро ми отваря питайки ме за какво съм. Ден на отворените врати отговарям. Изчакайте. В следващите 10 минути минават различни хора, всеки от тях задавайки ми същия въпрос: За какво сте? Около 13 ч. При мен идва младо, мило и усмихнато момиче в зелени дрехи и ме пита вие ли сте за деня на отворените врати. След потвърждение от моя страна, въвежда още една жена с нейния съпруг. Посочено ни е от къде да се снабдим с калцуни, престилки и маски и след като се екипираме сме готови да започнем с обиколката на отделението. За съжаление обаче не стигаме по далеч от метър след вратата. Ще се случва раждане. Разбирам, че организацията по деня на отворените врати точно в този ден куца. Няма определен човек, който отговаря за обиколката, няма записване, няма и програма. Случва се изцяло на случаен принцип. Милото момиче вика на помощ старшата на отделението и в този момент имаме възможност да проведем кратка дискусия, на която се опитвам да науча колкото се може повече неща .

Нещата, които научавам:

  • Болницата работи със здравната каса, когато става въпрос за раждане, но въпреки всичко ако искате да родите там трябва да приготвите сумата от 1500 лв, като никога не са изключени непредвидени разходи, така, че тя може да варира.
  • Когато постъпвате носите обичайните лични принадлежности, както и прибори за хранене, защото храната се сервира в пластмасови кутии. Не се носят неща за бебето, освен дрехите, с който ще бъде изписано. От болницата ме уверяват, че имат всичко необходимо и работят с най-качествените фирми.
  • В стая се настаняват по две жени.
  • Уважава се желанието на майката, когато става въпрос за лични предпочитания-кърмене, поставяне на ваксини, дали бебето да бъде при нея постоянно или не.
  • Няма да бъде отказано на жената да опита да роди естествено, след като вече е раждала със секцио, ако здравословното й състояние го позволява.
  • Бременноста може да се следи в болницата с направление от личен лекар за сметка на здравната каса, като допълнително се заплащат определени прегледи и процедури, като например тонове и сканове.

Въпреки, че съм разочарована от липсата на организация по деня на отворените врати и нямам възможност да видя много от отделението, от малкото което виждам разбирам, че като частна болница, отделението разполага с модерни условия. От това, което чувам добивам увереност, че ако родя там желанията ми ще бъдат чути. Две много важни условия за мен са, че след първо раждане секцио ще мога да опитам да родя естествено и, че дори и да родя секцио, няма да бъда отделена от бебето, освен ако не е необходимо. Разбирам, че кърменето се окуражава, което също е много важен фактор, както и че когато става въпрос за хранене, поставяне на ваксини и др. желанията ми ще бъдат уважени.
Също така болницата организира училище за родители, за което съм чувала доста добри отзиви.
Разделяме се с уговорка, че мога да посетя и друг ден на отворените врати и да видя повече, както и да задам още въпроси ако се сетя. Само, че на мен не ми остава много време до раждането, а и при добра организация не би трябвало да се налага да ходя повторно. Разделяме се и с пожелание да съм си избрала екип до следващия път. Мисля си, че това е най-разпространената шега в средите. А, на мен хич не ми е смешно...


2 СГБАЛ Шейново


Това е болницата, в която избрах да следя бременноста си по една проста причина, живея точно до нея. В бонус и аз и брат ми сме били родени тук, а и след като получих усложнения в началото на бременноста, там беше първото място където потърсих лекарска помощ. За разлика от София Мед тук следенето на бременноста не става с направление, а струва 4 вноски по 95 лева, с обещанието, че всичко е включено (засега се е налагало да платя допълнително само за фетална морфология в 30тата седмица, за която се записва час на друго място).

Ден на отворените врати тук се провежда всяка втора и последна сряда от месеца. В сайта на болницата има указан телефон за записване и тук за щастие отговарят веднага. Казват ми, че за съжаление няма места и ме насочват чак към следващия път, който е в края на месеца. След увещания от моя страна, че края на месеца потенциално ще е късно за такъв вид дейност, ми казват да дойда на своя отговорност.

Пристигам в 14 ч. заедно с още една майка.  Тук не ни екипират с маски и престилки, а само с калцуни и няма изненадани лица, когато споменаваме ден на отворените врати. Две мили дами ни подават брошури за банка за съхранение за стволови клетки, а след малко се озоваваме и пред около още 10 жени и един висок доктор. Обиколката започва навреме, а докторът ме скастря да не го снимам. Звучи бабаитски, но си обещавам да не реагирам емоционално. Тук поне има организация… Първата ни спирка е отделението, в което се намират бебетата.  Три новородени в легълцата си са в режим изчакване в коридора, а на нас е обяснено, че това е отделението, в което бебетата се намират когато не са при майките си. Обяснено ни е, че бебетата се дават на всеки 3 часа, но всичко зависело от състоянието на майката и обстоятелствата около раждането. А, аз тайно се моля, че всичко ще бъде наред и ще мога да бъда с бебето си постоянно, както беше с Алекс.

  • Докторът уверява, че желанията на майката ще бъдат чути и това, което е възможно да бъде изпълнено ще бъде. Кога и на кой се казват тези желания? Когато постъпите да раждате ги казвате на лекаря на смяна. Остава да се надявам, че ще бъда и в състояние да говоря, а не като първия път, когато раждането прогресира толкова бързо, че освен да викам от болка, друго не можех.
  • На фона на поостарялата сграда с олюпени стени и мрачни стълбища, се откроява ремонтиран и модернизиран коридор, в който са разположени 5 родилни стаи. Стаите са малки, но достатъчно уютни за болнична среда. Докторът успокоява, че при възможност на разположение би могла да бъде и родилна топка. Третият етаж, който посещаваме е този, където се настаняват майките, между 2 и 4 в стая. Нямаме възможност да видим нито една, но виждаме баните и тоалетните на етажа. Въпреки, че са общи помещения, за щастие са ремонтирани и изглеждат сравнително чисти.
  • Смущава ме фактът, че посещенията се извършват в кориодра, т.е. никой няма право да влиза там където се намират родилките. Може би, защото при първото ми раждане в Англия, таткото беше с нас до леглото ни от сутрин до вечер без да сме в отделна стая и да трябва да плащаме допълнително, сега ми е трудно да възприема тази мярка.

Тук определено ме печели това, че има организация. Не получавам толкова много информация, но пък обиколка на отделението се осъществява. Смущава ме свободния начин, по който комуникира доктора, но това ме връща в реалността , че тук вече се намираме в държавна болница и въпреки, че можеш да си платиш за избор на екип и други допълнителни екстри, в края на краищата не ти се налага да плащаш 1500 лева, а разходите ти почти изцяло могат да бъдат покрити от здравната каса, което неминуемо означава и компромиси. Вероятно е, че никой няма да има време за специално отношение към теб, и да отговори на всяка нужда.













Така завърши моята първа обиколка в отделенията.




Post a Comment