Sunday, 20 April 2014

Preserving the traditions



My family and I have never missed to follow the traditions and celebrate every holiday together. But since, I came to live and study in the UK 4 years ago, the holidays became more of a reminder that I am away from home, rather than a happy occasion.  

It’s funny because I used to not appreciate the values that holiday brings, but several Christmases’, New Year’s, Easter’s and Birthdays away from my family, made me realize it’s not about the celebration, but the people you are celebrating with. And the only people, who could fill my heart with love and make the holiday meaningful, were thousand miles away.

This year is still another Easter I won’t celebrate at home, but I have the unique opportunity to introduce my new family here with our customs and traditions and re-create a piece of my culture. A few years ago I would never imagine I will be part of a bilingual family and I will be raising a child in a multicultural environment. But yet it is happening.

Even though Alexander is just a few months old, I am really excited for the opportunity to introduce him to two different cultures and lifestyles! And I can’t wait to teach him to everything that is dear to me. 

I am still missing my family madly and can’t wait to see them very soon, but in the eve of Easter, I feel the true meaning of the holidays again, after such a long time, it feels like home.

Living abroad makes us more appreciative of traditions, and re-creating traditions help to preserve our heritage, even if it means to improvise and paint the eggs with food color, when we don’t have an egg dye. But as long, as everything is made with love, it will be alright. 


Happy Easter!


Откакто се помня семейството ми и аз не сме пропускали да прекараме празник заедно. До преди 4 години, когато се преместих да живея и уча в Англия и празниците започнаха да ми носят повече носталгия, отколкото радост.

Странно е, защото преди не оценявах истинската стойност на празниците прекарани със семейството, но след няколко Нови Години, Коледи, Великденски и Рожденни дни далеч от близките, осъзнах, че не мястото и обстановката, а хората правят празника специален. А, единствените хора, които можеха да изпълнят сърцето ми с любов и да направят празника значим, бяха на хиляди километри разстояние.

Тази година е още един Великден, който не празнувам вкъщи, но имам уникалната възможност да запозная моето ново семейство с нашите традиции и обичаи и да пресъздам късче от дома си. Никога не бях си представяла, че ще бъда част от двуезично семейство, и че ще имам малко бебче което ще расте в интернационална среда, но ето че се случва.  Алекс е все още много малък, но вече се вълнувам и чакам с нетърпение момента, в който ще мога да го науча на всичко за моята история, на всичко, което ми е мило .



Днес отново изпитвам носталгия по дома и нямам търпение да видя семейството си съвсем скоро, но в навечерието на  Великден, отново усещам истинската стойност на празника, след толкова много време, отново чувствам домашниия уют.

Животът в чужбина ме кара да оценявам празниците много повече от преди. Озъвнавам, че няма перфектни семейства, но семействата са именно за това, да те предизвикват, да изкарват най-доброто и лошото от теб, да те обичат и подкрепят  винаги, независимо от всичко.



 Пресъздаването на традииците ни напомня за дома , но и ни помага да не забравяме историята си. Дори и да ни се налага да импровизираме с боядисването на яйца... Важното е всичко да е направено с любов и да идва от сърце.



Христос Воскресе!

До моето семейство: Обичам ви и винаги ви нося в сърцето си!


Post a Comment