Saturday, 20 October 2018

3 любими места за брънч навън



Monday, 8 October 2018

Кой ресторант избрах от #sofia restaurant week?



#sofia restaurant week е мащабно събитие вече поредна година. Интересното е, че откакто са стартирали, следя и проучвам с огромен интерес ресторантите и менютата, с които участват, но обикновено седмицата изтича толкова бързо, че докато се наканя, събитието е приключило. Но не и този сезон. Тази път решително си казах, че ще посетя поне един ресторант и се заех с четене на менюта и разглеждане на заведенията.

Monday, 1 October 2018

Tuesday, 25 September 2018

Връщане на работа след майчинство


Sunday, 23 September 2018

Уют в скритото съкровище Crazy Diamond Sofia



Обожавам уютни местенца, а Crazy Diamond Sofia отговаря на думата с пълна точност. Скрито навътре сред къщи и дървета, никога няма да предположите какво съкровище се крие след табелата на входа. Дели ви една пътека, след което се пренасяте в разкошно пространство, на което светлината експериментира чрез всевъзможни ъгли и създава една топла и вълшебна атмосфера.

Saturday, 22 September 2018

Къде да изпием последния аперол за лятото?


Не помня кога, но преди няколко лета аперол шприц стана любимият ми коктейл. Несъмнено не само на мен, защото за поредна година е едно от любимите питиета, с което да добавим цвят и настроение на прохладните вечери, дни на плажа и моменти с приятели навън. Кой е казал,  че лятото си отива като с добро желание може да го удължим поне още малко. Кой друг е фен на италианското питие, защото реших да пообиколя няколко места и да му се насладя, а сега и да ви ги споделя. Несъмнено напитката носи точно определен цвят и вкус, но сама се убедих, че настроението навсякъде е различно затова представям ви местенцата ,  на които реших да го опитам и ето какви нотки ми донесе това. 

Monday, 6 August 2018

Когато дойде време да продължиш напред



Има един звук, който е по-силен от всички останали. Един пронизващ звук, който сякаш трае безкрайно. В един момент всичко заглъхва и това, което чуваш е само и единствено тишина. Безкрайна тишина. Не знаеш колко ще продължи и колко надълбоко ще остави следа в съзнанието ти. Това е тишината в онази секунда преди да се случи нещо фатално, когато времето спре и виждаш всичко на забавен кадър преди всичко около теб да заглъхне завинаги. Това е тишината когато изведнъж пред очите ти преминат безброй картини, докато на тяхно място не остане бяло петно, което да сигнализира последвалото нищо. Това е шумът на тишината, която те сграбчва, обзема , и в която цялото ти тяло и съзнание потъват, когато знаеш , че е настъпил краят. Необратимият край, необходимият край, когато два елемента са се сблъскали необратимо. Следва тишина. Всяка малка частица, която създава едно цяло се сковава, а след това и отпуска, за да изпадне в летаргия, която не се знае колко ще трае. Оглеждаш се без да местиш поглед, дишаш и издишаш без изобщо да осъзнаваш. Предаваш се на тишината, отпускаш се в прегръдката й, знаейки, че от тук нататък нищо вече няма да бъде същото. И в този момент не знаеш-жив или си или нe.