Monday, 24 June 2019

Хавайската молитва, която променя животи



Трудно е да простим. В живота ни често се случва да се срещаме и разминавае с хора, които оставят следи на огорчение в нас. Могат да бъдат наши близки, семейство, приятели, познати... 
Независимо от ситуацията, бремето на болката, гнева и горчивината е винаги тежко и ни пречи да продължим пълноценно напред.

Tuesday, 18 June 2019

Защо йогата е толкова специална?


"Човек тръгва на йога когато мръдне." Нещо в мен се разбунтува когато чух тези думи. Не защото преоткриването на йога в повечето случаи наистина не е свързано с някакъв преломен момент, а защото ми прозвуча твърде повърхностно, твърде саркастично. А вече бях стигнала до откритието, че йогата е много повече от тренд и гимнастика в модерно студио. Йогата може да заведе човек толкова надълбоко, колкото той сам пожелае да стигне. За нея няма лимити, има само разбиране и ... добър "водач" .

Ще ви разкажа как я преоткрих като духовно изживяване и свързване със себе си, доста   години след първия си досег с нея. Някога от любопитство тествах доста различни практики докато жевеех в Англия, но единственото, което ще запомня от тях бяха моментите на медитация, които предизвикваха скрити емоции да излязат на повърхността.
Тогава все още виждах йогата по-скоро като актуални класове в спортния център, отколкото като духовно извижяване. Слушах за хора, които са във възторг от нея, но не разбирах защо. Не беше моето нещо, предпочитах да прекарам 2 часа във фитнеса и да изразходвам цялата си енергия, заради адреналина, допамина и всички хормони на щастието, които съпровождаха интензивните тренировки.




Но днес не е така. Вече не чувствам фитнеса по същия начин. Нещо се промени. През едно лято попаднах на женски практики, за четирите женски архиетипа, които грабнаха вниманието ми. Нямах търпение да опитам. Попаднах на нещо коренно различно. За първи път видях йогата от друг ъгъл. Да, тези практики не бяха типични йога практики, но изцяло духовната и енергийна насоченост ме накараха да повярвам, че това е най-близкият ми досег с йогата, на който бях попадала досега. Първите пъти чувствах дискомфорт, но скоро след това се отпуснах и все повече започнах да осъзнавам, че това е "моето" нещо.

Отпускането, дишането, овладяването на тялото и енергията, осъзнатото изживяване на емоциите ме караха да се чувствам все по-добре в кожата си и да разбирам себе си, нуждите си и случващото се вътре в мен. Да осъзнавам мястото си в света, да заемам място в света и да не се страхувам от това. Да не се плаша от миналото, от бъдещето, от настоящето, а да се впускам в тях, да се уча да плувам в тях.

По сходен начин в последствие реших да опитам и нещо по-популярно като йога-виняса флоу. Въпреки, че бях ходила и преди, няколко години по-късно опитът беше тотално различен. Сякаш за първи път се докосвах истински до дълбочината и очарованието на йогата. Това не е просто гимнастика, не са шантави пози, не са мръднали хора. Ако трябва да говоря от името на всички, които съм срещала в залата, това са хора жадни за знание, за себе познание. Хора, които искат да се поставят пред предизвикателство на тялото и ума, които знаят, че всяка следваща практика ще разкрива пред тях част от въпросите и отговорите, които носят в себе си. Понякога ще  им носи дискомфорт, но и удовлетворение, мотивация и повече яснота.


Не съм сигурна обаче, че щях да изпитвам всичко това ако не бях попаднала на правилните учители, които водят практиките и които бих нарекла абсолютни "гурута". Защото всяка практика наистина би била просто гимнастика и разтягане, ако липсва човекът, който да те дръпне надълбоко, под повърхността. „Човек тръгва на йога, когато нещо в него се пропука.“ Този поглед резонира с мен. Когато нещо се пропука и е готов да поеме в себе си всичко, което пътят на търсенето ще му донесе. Когато се пропукат стените, барикадите и всички слоеве, които пречат да "пропусне" през себе си същината и светлината.   

Откакто я практикувам, за мен йогата е път към осъзнатостта, предизвикателство за тялото и ума, момент, в който да бъда до болка искрена с процесите, които се случват в мен и да не търся причините навън, а да работя с тези, които нося в себе си. Начин да концентрирам мисълта си и да видя отвъд ежедневните проблеми. Защото те отминават. Всеки конфликт, всяка негативна емоция, всеки проблем е незначителен на фона на вечността, която обитаваме. Няма нищо постоянно, няма нищо непоправимо. Има днес и сега. И понякога единственото, което е необходимо е да пуснем контрола, да се отпуснем в шавасана, да затворим очи и да отворим тези вътре в нас, които имат всички необходими отговори и могат да видят отвъд видимото.





Sunday, 16 June 2019

Ако искаш да се преродиш - отиди в Италия



Казват, че мечтите се сбъдват. Няма нищо по-вярно от това. Какво ще стане ако си пожелаеш да се "преродиш" и животът ти поднесе пътуване до Италия? Ще се окаже, че наистина няма нищо невъзможно и няколко дни на това магическо място могат да докажат това.

Saturday, 8 June 2019

Синдромът "лош родител"





Всички в някакъв етап от живота си като родители сме се чувствали лоши, направо може би и зли. Чувствали сме се объркани, безпомощни, пренатоварени, на ръба да изгубим всякакъв баланс. Какво да правим когато детето изпадне в състояние на обществено място, какво да правим когато главата ни ще експлодира от всякакви задачи, а децата ни искат единствено и само нашето внимание. Имат нужда от нас, а ние от няколко дни някъде в колиба на върха на някоя планина. Да усетим тишината, да чуем по-ясно мислите си, да се върнем към себе си. Какво ше си кажат хората? Как ще ме погледнат, какъв родител ще съм?


Saturday, 25 May 2019

Магията на по-малкото дете




Вече година и пет месеца имам щастието да се радвам на живот с две деца. Живот по-пъстър, по-пълен и по-непредсказуем, отколкото някога съм си представяла. Освен всички емоции, които идват в комплект, за това време ме споходи едно ново и особено усещане, за което само бях чела и слушала досега-синдромът на по-малкото дете.   

Saturday, 24 November 2018

Рецепта за пълнозърнести палачинки



От доста време вече пълнозърнестите палачинки са ми фаворити! Не мога да кажа същото за Алекс, но при наличието на нещо негово любимо, с което да ги намаже, стигаме до консенсус.


Wednesday, 14 November 2018